Напоследък срещам все по-озлобени, мрачни и студени хора. Дали това е от интелекта и възпитанието, или може би от самия живот, който водят. Навярно самотата и студенината преобладават в ежедневието им. А може би от бедността, която обвива като халище цялата ни страна. Все още нямам отговор. Така си припомних и книгата, която прочетох преди години. Тогава си зададох същия въпрос за Хитлер - човекът,  довел до  избиването на 5,5 милиона евреи, отговорен за смъртта на милиони други жертви, смятани за по-низши или излишни, поради своята етническа принадлежност и т. н.  Как е възможно да има такава жестокост? Потърсих отговори на въпросите си в книгите за Хитлер. Оказа се, че той като дете е бил близък с майка си, но отношенията му с консервативния и авторитарен баща са били много лоши. Баща му непрекъснато го е тормозел, унижавал и биел. Не съм психолог, но си мисля, че тази студенина дава голямо отражение за бъдещия му живот. Всеки от нас знае, че омразата ражда насилие, болка  и жестокост. А те сами по себе си са пряк резултат от безверието. Ето, защо, ако можете да дадете любов, направете го... Никой не е застрахован, че утрешният ден му принадлежи. Когато човек сее омраза, се ражда омраза... По-добре посейте любов, може би още не е късно за вашите близки.

 

Какъвто е животът, такива са и хората.

Абе в злобните хора, като че ли няма светла страна. Те лъхат на гнило и студенина. Може и да мисля крайно, ама си е така. Сигурно са били с детството на Хитлер, или в семейството си не откриват любов. А където няма любов хората стават мрачни, студени и зли. Това е сигурно.

лошият е добър за някого. За майка си със сигурност. Причината да ни има е Любов, така, че в самото съществуване на човечеството доброто е изначално. Много харесах пожелателния финал. Дано повече хора мислят така! :)

Споделям написаното– и в твоите размисли, totti, и в коментара на Ели. И мене ме тревожат тези намусени физиономии, тези гневни очи – и нападките, и крясъците ей тъй, за нищо. Не мисля, че тук определящи са някакви фройдистки причини, но съм съгласна с написаното за семейното възпитание. Хубаво е в семейството да има баланс между загриженост и взискателност – и много любов, разбира се. Любов не толкова в смисъл задоволяване на всички прищевки, колкото в създаване на спокойна семейна среда с внимание, зачитане, разбиране, споделяне и обич между всички членове, с много усмивки, с щастливи семейни моменти. Но как – след като същите тези членове са неизменни частици от едно общество, където човек за човека е вълк… Прав си – обезверяването е страшно. И толкова по-силна, по-целебна е една усмивка. Старите хора са казвали, че усмивката не струва пари.Тя е възпитание, нагласа – и дори навик. Не е трудно! Можем да опитаме.
Поздрави, totti!

Да бъдеш изпълнен със светлина и любов е въпрос на личен избор. Хубаво е, когато стигнеш до точката на безусловна любов и съзнанието ти е на такава височина, че можеш да обичаш всички и всичко. Трудно постижимо е това. Изисква се голям житейски опит, трябва да си падал и пак сам да си се изправял, усещайки пълноценно собствената си сила. Мен винаги ме е занимавал въпроса за враговете и отношението към тях. И прошката, която е хубаво да им дадем. Омразата, в каквато и да било ситуация, държи в ниските вибрации. В момента човечеството е в квантов преход. От личния избор ще зависи кой къде ще се позиционира в бъдеще. Дълго време ми беше трудно да простя на враговете, но напоследък ме е обхванало едно спокойствие. Възприемам ги като част от цялото, част от кръга в който се държим за ръце, кръг в който трябва да мислиш повече за човека до теб, отколкото за себе си. Не съм простила постъпките им от миналото, но съм простила на душата им. И усещам как се изкачвам в по-горните нива, как дишам по-спокойно, мислите ми са по-ясни, започвам да виждам по-контрастно в незримото. Пожелавам на хората да се усмихват повече в дните. Не е необходимо да бъдем болни позитивисти, за да успеем чрез колективното съзнание да придвижим земната реалност на едно много по-високо ниво на съзнание! Вярвам, че все повече и повече хора ще осъзнаят този факт!
Усмихнат и позитивен ден, Тоти!:))

Ели

ako go naranish obache zavisi ot drugite hora koi shte e loshiq