Възхожда тя и грей - звезда на моя блян несвесен,

но копнея аз за светлина,

че тя е призрак нетелесен -

и една

сънувана, ала непрозвучала песен.

Сто тела, които доближавах и презрях,

на миналото сенки безпокойни,

гледайте звездите, вижте я сред тях, -

елате, жрици на желанията знойни,

и простете моя грях!

Възхожда тя, но вие сте жестоко отмъстени,

че очите ми са в нея приковани, аз ревнувам нейните лъчи.

в безкрая устремени:

нейното мълчание звучи

бог знае где - за херувимите пленени.